23 jun 2017, 10:44  

Този свят е и мой

  Poesía » Civil
1.3K 4 20

Този свят, в който има местенце за мен,
е иззидан от бяло и черно.
Той във битки неравни е вечно ранен,
но остава на себе си верен.

Аз съм малка прашинка, но чувствам и знам,
че светът диша вечни огньове.
Той умира за миг. И възражда се сам,
за да тръгне по пътища нови.

Този свят е и мой. И боли ме, когато
го отричат, проклинат, погребват.
Само шепичка обич да сложим в Земята,
ново слънце над нас ще изгрее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...