7 may 2021, 0:17

Светът е скромно подреден

  Poesía
1.3K 4 10

Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.

Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича,
да чуваш сутрин песента, която пее всяко птиче.
Ръка да даваш на старик и да пътуваш в тролейбуси,
да бъдеш мил, но не безлик в живота, който силно друса.

Да пазиш спомен за това, което в твоя сън се скъса.
Да газиш в тиня от тъга. Светът навън е грозно свъсен.
Да търсиш мир, а не пари! Парите все ще ги спечелиш.
Надлъж и шир се протегнѝ и своя път ще го намериш!

Тръгнѝ в дъжда веднъж, напук на всяка родствена повеля!
Подай ръка, а не юмрук! Обичай глухата неделя!
Светът е скромно подреден и в края тихо ни спасява.
Светът живее в теб и мен и в някой друг се разклонява.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, palenka (Пепи-СтихоблуДка)!
  • Преди време писах колко си талантлив! Дано имаш светът, който си описал!
    "Животът бил много прост: какво му трябва на човека - душа, за да вижда, сърце, за да чувства, любов, за да обича, и вяра, за да живее!" - не бих могла да го кажа в стихотворение по-добре от тебе! Поздравления!
  • Благодаря Ви, лидка (Лидия Кърклисийска)! Бъдете здрава и усмихната!
  • Браво,момче!Толкова си млад и толкова мъдър.Бог ти е дал дарба и както виждам от стиховете и чисто сърце.Бъди благословен.
  • Благодаря Ви!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...