Светът е скромно подреден
Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.
Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича,
да чуваш сутрин песента, която пее всяко птиче.
Ръка да даваш на старик и да пътуваш в тролейбуси,
да бъдеш мил, но не безлик в живота, който силно друса.
Да пазиш спомен за това, което в твоя сън се скъса.
Да газиш в тиня от тъга. Светът навън е грозно свъсен.
Да търсиш мир, а не пари! Парите все ще ги спечелиш.
Надлъж и шир се протегнѝ и своя път ще го намериш!
Тръгнѝ в дъжда веднъж, напук на всяка родствена повеля!
Подай ръка, а не юмрук! Обичай глухата неделя!
Светът е скромно подреден и в края тихо ни спасява.
Светът живее в теб и мен и в някой друг се разклонява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
