7 мая 2021 г., 00:17

Светът е скромно подреден

1.3K 4 10

Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.

Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича,
да чуваш сутрин песента, която пее всяко птиче.
Ръка да даваш на старик и да пътуваш в тролейбуси,
да бъдеш мил, но не безлик в живота, който силно друса.

Да пазиш спомен за това, което в твоя сън се скъса.
Да газиш в тиня от тъга. Светът навън е грозно свъсен.
Да търсиш мир, а не пари! Парите все ще ги спечелиш.
Надлъж и шир се протегнѝ и своя път ще го намериш!

Тръгнѝ в дъжда веднъж, напук на всяка родствена повеля!
Подай ръка, а не юмрук! Обичай глухата неделя!
Светът е скромно подреден и в края тихо ни спасява.
Светът живее в теб и мен и в някой друг се разклонява.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, palenka (Пепи-СтихоблуДка)!
  • Преди време писах колко си талантлив! Дано имаш светът, който си описал!
    "Животът бил много прост: какво му трябва на човека - душа, за да вижда, сърце, за да чувства, любов, за да обича, и вяра, за да живее!" - не бих могла да го кажа в стихотворение по-добре от тебе! Поздравления!
  • Благодаря Ви, лидка (Лидия Кърклисийска)! Бъдете здрава и усмихната!
  • Браво,момче!Толкова си млад и толкова мъдър.Бог ти е дал дарба и както виждам от стиховете и чисто сърце.Бъди благословен.
  • Благодаря Ви!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...