1 sept 2005, 14:26

Светът когато...

  Poesía
1K 0 2

 

Светът когато срутва се в душата

и чувстваш безнадеждно как си сам

не търси и път и бряг чрез сетивата,

а потърси от собствения плам!

 

Чувствата когато те раздират

и всичко притъмнява в теб,

бисерчето истина намирай

и с него ти тръгни напред!

 

Сълзи, когато взора ти замрежат

и в гърлото заседнала скръбта,

не позволявай отчаянието да те отвежда,

а тръгни с изправена глава!

 

Когато смисъла в живота си загубил

и от всякъде пресрещат те стени

сърцето си ти не погубвай –

усмивка да огрее твоите очи!

 

Не позволявай други да решават

за твоя път и твоята любов...

Живей така, дори и да сгрешаваш,

животът да е твой – дори суров!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ШЕМЕТ Тарантупски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вероника, Емма благодаря за хубавите думи!
    Дано никога не Ви се налага да ползвате точно тези съвети...
  • Много точно си описал състоянио ми в момента за съжаление! И добри съвети даваш - ще опитам да ги последвам

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...