Sep 1, 2005, 2:26 PM

Светът когато... 

  Poetry
766 0 2

 

Светът когато срутва се в душата

и чувстваш безнадеждно как си сам

не търси и път и бряг чрез сетивата,

а потърси от собствения плам!

 

Чувствата когато те раздират

и всичко притъмнява в теб,

бисерчето истина намирай

и с него ти тръгни напред!

 

Сълзи, когато взора ти замрежат

и в гърлото заседнала скръбта,

не позволявай отчаянието да те отвежда,

а тръгни с изправена глава!

 

Когато смисъла в живота си загубил

и от всякъде пресрещат те стени

сърцето си ти не погубвай –

усмивка да огрее твоите очи!

 

Не позволявай други да решават

за твоя път и твоята любов...

Живей така, дори и да сгрешаваш,

животът да е твой – дори суров!

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вероника, Емма благодаря за хубавите думи!
    Дано никога не Ви се налага да ползвате точно тези съвети...
  • Много точно си описал състоянио ми в момента за съжаление! И добри съвети даваш - ще опитам да ги последвам
Random works
: ??:??