18 mar 2011, 18:43

Светът на изгнанието

  Poesía
527 0 0

"Един след други те пристигат бледни
неизживените ми дни..."

Пейо Яворов


Разтворих с трепет
страниците на живота,
който
ме очаква по света.

 

Като поличба странна
и гробовна
там съзрях
единствено лицето ти
огромно -
набразденото,
страшно
лице на скръбта.
С изцъклени очи
ме гледаше във самотата.

 

По-после
изведнъж разбрах.
И всичко стана някак
съвършено ясно.
Там, във душата,
нещо окончателно угасна.
Самотна искрица.
Като в смъртта.

 

Сан Франциско, 1978

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...