18 mar 2011, 18:43

Светът на изгнанието

  Poesía
528 0 0

"Един след други те пристигат бледни
неизживените ми дни..."

Пейо Яворов


Разтворих с трепет
страниците на живота,
който
ме очаква по света.

 

Като поличба странна
и гробовна
там съзрях
единствено лицето ти
огромно -
набразденото,
страшно
лице на скръбта.
С изцъклени очи
ме гледаше във самотата.

 

По-после
изведнъж разбрах.
И всичко стана някак
съвършено ясно.
Там, във душата,
нещо окончателно угасна.
Самотна искрица.
Като в смъртта.

 

Сан Франциско, 1978

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...