"Един след други те пристигат бледни
неизживените ми дни..."Пейо Яворов
Разтворих с трепет
страниците на живота,
който
ме очаква по света.
Като поличба странна
и гробовна
там съзрях
единствено лицето ти
огромно -
набразденото,
страшно
лице на скръбта.
С изцъклени очи
ме гледаше във самотата.
По-после
изведнъж разбрах.
И всичко стана някак
съвършено ясно.
Там, във душата,
нещо окончателно угасна.
Самотна искрица.
Като в смъртта.
Сан Франциско, 1978
© Иван Бързаков All rights reserved.