18 мар. 2011 г., 18:43

Светът на изгнанието

529 0 0

"Един след други те пристигат бледни
неизживените ми дни..."

Пейо Яворов


Разтворих с трепет
страниците на живота,
който
ме очаква по света.

 

Като поличба странна
и гробовна
там съзрях
единствено лицето ти
огромно -
набразденото,
страшно
лице на скръбта.
С изцъклени очи
ме гледаше във самотата.

 

По-после
изведнъж разбрах.
И всичко стана някак
съвършено ясно.
Там, във душата,
нещо окончателно угасна.
Самотна искрица.
Като в смъртта.

 

Сан Франциско, 1978

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бързаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...