18 мар. 2011 г., 18:43

Светът на изгнанието

530 0 0

"Един след други те пристигат бледни
неизживените ми дни..."

Пейо Яворов


Разтворих с трепет
страниците на живота,
който
ме очаква по света.

 

Като поличба странна
и гробовна
там съзрях
единствено лицето ти
огромно -
набразденото,
страшно
лице на скръбта.
С изцъклени очи
ме гледаше във самотата.

 

По-после
изведнъж разбрах.
И всичко стана някак
съвършено ясно.
Там, във душата,
нещо окончателно угасна.
Самотна искрица.
Като в смъртта.

 

Сан Франциско, 1978

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бързаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...