27 oct 2015, 20:45

Светът на сенките

  Poesía » Otra
1.1K 0 2

Светът на сенките


Сенките около нас витаят

денем не ги виждат нашите очи

нощем в сънища се вмъкват, появяват

искат да ни кажат нещо, но устата им мълчи


Светът на сенките, непознат, различен

дошъл от Невъзможното и станал ни Съдба

по време и пространство безграничен

безплътен, докоснеш ли го със ръка


Два свята, един до друг, а не се познаваме

само в сънищата вижда ни ги мисълта

знаем че ги има, но не го признаваме

Когато проговорят, пак ли същият ще е Света?

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Илко,Младен,Анастасия всеки един от вас по своеобразен начин е направил оценка на писаното от мен.Високо ценя вашето мнение.Желая ви спокойна вечер!
  • Провокираш към размисъл, Гавраиле. Самите ние сме сенки /холограми/ на Неща много по-силни и обемащи ни. Техни проекции. Платон говори за Пещерата на сенките /нашият свят/:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=346663 ,

    а Пиндар направо заявява: "Сън на сянка е човекът."

    "Всичко е сенки. Сенки без път. Сенки на път в свят бездомен.
    Всичко е вик - вик на неща. Вик в тишината отронен." /blackjack12/

    Поздрав за интересните мисли, облечени в стихотворна форма!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...