Oct 27, 2015, 8:45 PM

Светът на сенките

  Poetry » Other
1K 0 2

Светът на сенките


Сенките около нас витаят

денем не ги виждат нашите очи

нощем в сънища се вмъкват, появяват

искат да ни кажат нещо, но устата им мълчи


Светът на сенките, непознат, различен

дошъл от Невъзможното и станал ни Съдба

по време и пространство безграничен

безплътен, докоснеш ли го със ръка


Два свята, един до друг, а не се познаваме

само в сънищата вижда ни ги мисълта

знаем че ги има, но не го признаваме

Когато проговорят, пак ли същият ще е Света?

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Илко,Младен,Анастасия всеки един от вас по своеобразен начин е направил оценка на писаното от мен.Високо ценя вашето мнение.Желая ви спокойна вечер!
  • Провокираш към размисъл, Гавраиле. Самите ние сме сенки /холограми/ на Неща много по-силни и обемащи ни. Техни проекции. Платон говори за Пещерата на сенките /нашият свят/:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=346663 ,

    а Пиндар направо заявява: "Сън на сянка е човекът."

    "Всичко е сенки. Сенки без път. Сенки на път в свят бездомен.
    Всичко е вик - вик на неща. Вик в тишината отронен." /blackjack12/

    Поздрав за интересните мисли, облечени в стихотворна форма!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...