Светът се ражда пак и пак пред мен

8 abr 2016, 8:05

Poesía » Otra

591 0 0

Светът се ражда пак и пак пред мен,
а аз – окован безсрамно,
в безсрамно тяло,
слушащ все така мелодията
от твойта звучна арфа.
И през мен прелита пак и пак,
спомена за другото ми аз.
И не една – милион,
като целувки нежни,
парещи до болка,
пробиват тез окови
с непорочната си мисъл. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Светът се ражда пак и пак пред мен

Искате да прочетете повече?

Propuestas