Светът се ражда пак и пак пред мен

Apr 8, 2016, 8:05 AM

Poetry » Other

588 0 0

Светът се ражда пак и пак пред мен,
а аз – окован безсрамно,
в безсрамно тяло,
слушащ все така мелодията
от твойта звучна арфа.
И през мен прелита пак и пак,
спомена за другото ми аз.
И не една – милион,
като целувки нежни,
парещи до болка,
пробиват тез окови
с непорочната си мисъл. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Светът се ражда пак и пак пред мен

Want to read more?

Random works