8 mar 2008, 19:01

Светът така е устроен

  Poesía
735 0 0
Светът така е устроен



Светът така е устроен -
да бъде човек все раздвоен.
Лута се между хиляди въпроси
и отговорите от Живота проси.

Но единствен този е живял,
който любовта и щастието е познал.
Но любовта не е празна поредица от думи,
нито пръскане на различни суми.


Тя се чувства от цялото тяло
и някак все едно времето е спряло.
Като вечен пламък тя гори в сърцето
и ражда сияйна усмивка на лицето.

Чувстваш, че топлина те изпълва,
семе на доброто в теб покълва.
Всичко наоколо е тъй красиво
и изпълнен си с прекрасни чувства към всичко живо.

Нови сили ти дарява любовта
и прави по-добър света.
Видиш ли любимия човек,
има вече за всичко лек.

Но често и от любовта боли,
случва се сърцето да не спира да кърви.
Тогава човек тлее в задушаваща мъгла,
няма я животворната искра.

Капят сълзи,
разбити са всички мечти.
Животът губи смисъл,
няма ни една бодра мисъл.

Всичко изградено изчезва като дим,
всеки един ден става все по-непоносим.
Времето бавно се влачи
и нещастието все след тебе крачи.


Но това е любовта,
тя царува на света.
Рано или късно идва тя
и преобръща всичко с лека ръка.

Тя е като сутрешна роса,
тъй нежна, игрива и красива,
а през зимата – слана,
бавно, коварно те убива.


Но само тя способна е да ни дари
с неземно щастие и мигове истински,
затова човек трябва да я търси,
за да сбъдне своите мечти

и до край своя път да извърви.
А само истинските неща
подаряват щастие на нашата душа
и ни пренасят в приказка една.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепел от Рози Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...