Сърце, изпрано на простор, капки кръв се стичат.
Водя безграничен спор, меланхолията все мене вика.
Магазин с мечти на пътя, продавам мойте там,
но няма кой да ги закупи, изгубих обичта ти, знам.
Сенки гонят ме в полето, бягам с безкраен страх,
твоето от мене взето, връщам ти го веднага.
Слънце грее, осветява, а луната още спи,
страстта ми някой приютява, гласът ти в мене не ехти...
Картина на стената гледа, водопади от звезди.
Той и тя - светът за двама, а третият зад тях върви.
Мигът превръща се в драма, щом сега не е преди,
ти ли беше тази дама на сърцето ми, кажи?