Oct 26, 2008, 7:40 PM

Светът за двама 

  Poetry » Love
810 0 3

Сърце, изпрано на простор, капки кръв се стичат.

Водя безграничен спор, меланхолията все мене вика.

Магазин с мечти на пътя, продавам мойте там,

но няма кой да ги закупи, изгубих обичта ти, знам.

 

Сенки гонят ме в полето, бягам с безкраен страх,

твоето от мене взето, връщам ти го веднага.

Слънце грее, осветява, а луната още спи,

страстта ми някой приютява, гласът ти в мене не ехти...

 

Картина на стената гледа, водопади от звезди.

Той и тя - светът за двама, а третият зад тях върви.

Мигът превръща се в драма, щом сега не е преди,

ти ли беше тази дама на сърцето ми, кажи?

 

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??