Въртят се спомените пъстрокрили,

от мил по-мил долитат те.

И разминават се в мислите ми

въртележки, роклички, боички –

първи детски случки – най-свидните

в душата ми звездици.

С трепет прашния албум разгръщам,

а оттам наивно ме поглежда слънчево дете.

С всяка снимка погледът се навлажнява,

годините са отлетели, не съм хлапето с

филия в ръце. Едното чувство носталгично

обзема ме в плен, спомняйки любимите си 

баби как грижат се за мен.

И колко чистота и нежност излъчват 

онези стари времена - усмивки, приказки

и сладоледи, нощ под сини небеса – живот,

изпълнен с безметежност – безгрижна красота.

Потънала в най-сладките лета и зими от стария 

албум, отгърнах плахо, за да видя свиден спомен,

позабравен мъничко или съвсем.

"Коя е възрастната дама?" – та това

бях аз на тридесет и две.

О, мило мое детство – храм в туптящото 

сърце – теб ще любя вечно,ти извор си на 

непорочност – цвят разцъфнал в пролетния ден.

Закриляй ме с искрена усмивка, аз знам,

че още съм дете.