23 mar 2007, 18:14

Свикнах

  Poesía
1.3K 0 2
Свикнах с мисълта, че истински приятел няма!
Свикнах и с това, че Любов няма!
В очите винаги блестят сълзи, но те свикнаха да плачат!...
Научих се да не вярвам, че някой ме обича и че няъде някой мисли за мен! Всичко е илюзия и заблуда в този измислен свят! Няма истински приятел! Няма истинска любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 14 год по - късно още съм на същото мнение хахахаха трагедия....
  • Има и времето е пред теб ще ги срещнеш,не се отказвай никога.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...