Свикнах, да те нарича "моят мъж".

Свикнах от нея да не се отделяш.

Свикнах в очите ми да бъдеш дъжд,

и сънищата мои да превземаш.

Свикнах с времето да не ме търсиш,

Привечер точно преди да заспя.

Когато с нетърпение чаках да ми звъннеш,

С думи благи каращи ме да летя.

Свикнах вече да съм тъжна,

Докато гледам хванати ви за ръка.

И усмивката й всеки път да свети,

Щом подарил си поредния букет с цветя.

Свикнах да плача и да се ядосвам,

А душата ми разбита в мен да трепери.

Свикнах, дори и твоя избор с времето да е погрешен,

Няма друг след теб да ме спечели.