Свикнах, да те нарича "моят мъж".
Свикнах от нея да не се отделяш.
Свикнах в очите ми да бъдеш дъжд,
и сънищата мои да превземаш.
Свикнах с времето да не ме търсиш,
Привечер точно преди да заспя.
Когато с нетърпение чаках да ми звъннеш,
С думи благи каращи ме да летя.
Свикнах вече да съм тъжна,
Докато гледам хванати ви за ръка.
И усмивката й всеки път да свети,
Щом подарил си поредния букет с цветя. ...