Свикнах и без тебе да живея

И без тебе се на учих да живея,
но още много силно те обичам,
всеки път, когато виждам те с нея,
признавам си, боли ме, не отричам!

Щом е по добра от мен,
дано си по-щастлив с нея,
а пък аз от ден на ден,
уча се, без тебе да живея.

Дори й любовта да я отричам,
само аз си зная, как боли ме,
но все още, много силно те обичам,
ден и нощем чувам, твойто име.

С болката, не знам какво да правя,
мъката по тебе е голяма,
няма никога да те забравя,
но вече свикнах да те няма.

Много силно те желая,
но дано щастлив си ти с нея,
всичко хубаво ще ти го пожелая,
аз вече свикнах й без тебе да живея!