21 jun 2007, 21:22

Свирепи, разкъсващи рани

  Poesía
1.1K 0 1
 

Още какво трябва да причиня на себе си?

Да обичаш така, че да плачеш при допир,

да обичаш така, че да бягаш във сънища!?

Сладки, свирепи, разкъсани, истински,

мили и нежни... винаги искащи.

Това не съм аз... поне не искам да бъда,

защото страхът след това ще убие и двама ни!

Моят си страх...

не говоря за друг.

Смелост във думите.

Истина... сляпа

Ослепяла от себе си,

изцежда земята.

Създава ненужни калъпи и мостри,

но аз й забодох карфиците остри.

Без жал,

не искам да спирам,

но искам да ме обсебят нови потоци

от свята заблуда Любов!

Същата, както преди.

Както тогава, когато

наричахме себе си

страст и желание,

слабост и истина.

Всичко за мен си!

Но дали е наистина?

Винаги питах се

и винаги мислех за края

и с толкова чувства ти казваше:

"Не! Ще те обичам до края!"

И създадох свирепи, разкъсващи рани.

Рани от истини, слабости крайни.

И от болката сляпа научих се днес

Човек да не бъда, по-добре да съм пес!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива илюзия,разбита от грозна действителност.
    Като че ли, често се натъкваме на тази картинка...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...