henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
9 dic 2006, 10:08

Свисти вятърът... 

  Poesía
751 0 7
Свисти вятърът -
Иска да влезе.
Иска звездите ни
да разбърка.
Свисти вятърът.
Прозорецът е объркан.
Поглеждам навън –
мъгла и сив сън.
Листи и молив,
нощната лампа.
Тихата вяра и
тихата ярост...
На листа
изписвам
думи
безшумно –
думи, но...
чувам ги.
Думи за мрак
и думи за страх,
за стрелба... думи
и думи за ...
нас...
Ранна мъгла.
Иска да влезе.
Иска звездите ни
да отнеме...
Не!
Помня кльощавия пиян, който ми каза:
“Може всичкото ти да вземат,
но мечтите си само не давай!”
А ти си мечта...
И си...всичко!
Нека вятърът удря стъклото
и мъглата със своите пръсти
да иска във сивата утрин
глътка да вземе...
Нека всеки се мъчи
до теб да достигне...
И с писъка змийски
някак да се промъкне !
Нека всеки да иска
в сивите утрини
от нас да отнеме
нещо...
Помня кльощавия пиян, който ми каза:
“Може всичкото ти да вземат,
но мечтите ти - Не!”
И ти си до мен.
Във сивото днес.
А ти си мечтата,
за която днес пиша...
Свисти вятърът -
иска да влезе.
Иска звездите ни
да разбърка.
Но ти си високо -
със звездите говориш...
И студения вятър
в този миг не усещаш.
Ти спиш във топло.
Целувам ти устните -
мекия Свят
със жадна надежда.
Надежда – звезда!
И мъглата и вятърът
за нещо копнеят.
Но ти си до мен...
И аз съм до теб!
А пияният каза:
- Не си давай надеждата!
И свисти навън вятърът!
И искат те тъмни мъгли.
Сиви утрини,
тъмни залези...
Най - много те иска
душата ми...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??