11 abr 2023, 7:47  

Свобода ни зове

734 0 0

Стари окови се чупят, защото идва новото време, 
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят, 
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.

 

Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото
и небитието на ямата на превзетите, 
господарите им да ги газят.

 

Души нямат те пък ум ще ни раздават. 
Чуват се на приказки, а на дела се не забелязват. 
С долни лъжи погазват ни те и хранилка с болни нрави бранят, 
но заставайки пред народа си се втурват стремглаво да бягат.

 

Народен съд за тяхната измяна.
Пред волята на народа падат по гръб,
плащайки скъпо за тяхната измама.
Време иде за възмездие.
Пред трибагреника с лика на лъвът застават предателите и реват, 
падат по колена, в отчаянието си кретат без насока.

 

Крадат до уши и родина взеха за подялба. 
Пред народа грабителите бучат на умряло.
Пробужда се народа велик, от дълбок сън се пробужда и надига боен вик.
Дерзайки за скъпата ни изстрадала родина, оковите падат в миг.

 

Революция чиста е нашата думичка.
Нека пребъде в нашите души.
Да се върнем към корените си и бунта на нашите деди.
Революция чиста води ни към родни правдини и нови висоти.

 

Отвъд простора сами съдбата си ковем.
С Възраждане начело и Бога отпред.
За нашата кауза сторена според делата благородни на нашите предци, 
нека венчаем България с лаврови венци.

 

Кочината от страх се тресе. 
Отвъд простора свобода ни зове.
И настава време разделно, или ние или те.
За да я има България се борим и възрожденският идеал да положим.
Да живее Възраждане огласяме!
Да живее България! Да живее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...