Стари окови се чупят, защото идва новото време,
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото
и небитието на ямата на превзетите,
господарите им да ги газят.
Души нямат те пък ум ще ни раздават.
Чуват се на приказки, а на дела се не забелязват.
С долни лъжи погазват ни те и хранилка с болни нрави бранят,
но заставайки пред народа си се втурват стремглаво да бягат.
Народен съд за тяхната измяна. ...