Не се продава моята душа,

а тялото върви към свободата,

в сърцето си аз нося обичта,

потънала дълбоко в самотата.

В илюзиите газя до колèне,

но погледът ми гледа устремен

и чувства на надежда бликат в мене,

че утре вече няма да съм в плен.

Със медийна помия упоен,

дрогиран с маловажни еднодневки

светът е рамков - пълен и сломен

с ментално болни ходещи подметки.

Надежда търси този, който вярва,

а истината идва с любовта.

Станете пешки! - и нека пак повярва

човека смазан в свойта свобода!