25.12.2015 г., 16:36

Свободата на пешките

509 0 0

Не се продава моята душа,

а тялото върви към свободата,

в сърцето си аз нося обичта,

потънала дълбоко в самотата.

 

В илюзиите газя до колèне,

но погледът ми гледа устремен

и чувства на надежда бликат в мене,

че утре вече няма да съм в плен.

 

Със медийна помия упоен,

дрогиран с маловажни еднодневки

светът е рамков - пълен и сломен

с ментално болни ходещи подметки.

 

Надежда търси този, който вярва,

а истината идва с любовта.

Станете пешки! - и нека пак повярва

човека смазан в свойта свобода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...