25 дек. 2015 г., 16:36

Свободата на пешките

510 0 0

Не се продава моята душа,

а тялото върви към свободата,

в сърцето си аз нося обичта,

потънала дълбоко в самотата.

 

В илюзиите газя до колèне,

но погледът ми гледа устремен

и чувства на надежда бликат в мене,

че утре вече няма да съм в плен.

 

Със медийна помия упоен,

дрогиран с маловажни еднодневки

светът е рамков - пълен и сломен

с ментално болни ходещи подметки.

 

Надежда търси този, който вярва,

а истината идва с любовта.

Станете пешки! - и нека пак повярва

човека смазан в свойта свобода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...