25 nov 2025, 7:19

Свободен да летя

  Poesía » Otra
232 0 1

В безвремието на времето избухвам

в непоносимо ярка, цветна тишина.

Животът ме обгръща ужким нежно,

но всъщност здраво в свойте пипала.

 

Понякога наистина се хващам,

тогава не успявам нощем да заспя.

Но самичък се поливам и пораствам -

по-често съм свободен да летя...

 

Тогава полетявам из простора

на всякакви енергии, съдби...

Излъчвам и приемам всички хора,

и някак си усещам вашите души...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....