В безвремието на времето избухвам
в непоносимо ярка, цветна тишина.
Животът ме обгръща ужким нежно,
но всъщност здраво в свойте пипала.
Понякога наистина се хващам,
тогава не успявам нощем да заспя.
Но самичък се поливам и пораствам -
по-често съм свободен да летя...
Тогава полетявам из простора
на всякакви енергии, съдби...
Излъчвам и приемам всички хора,
и някак си усещам вашите души...
© Красимир All rights reserved. ✍️ No AI Used
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
