12 mar 2016, 18:50

Свободна

  Poesía
583 1 6

Не ми разказвай как да те обичам.

Не искам да съм вярна и покорна!

Аз вярвам в птицата, която ме научи

как се лети, когато си свободна.

Във клетката крилете закърняват,

светът се свива до едни решетки,

а в моя свят вратите се отварят.

Не спирам, за да гледам в чужди клетки!

 

Недей ми казвай как да те обичам,

защото кажеш ли, ще бъде наказание.

На никого не искам да се вричам.

Сега лети! ... И друг път сме го правили.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венус Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...