12 mar 2016, 18:50

Свободна

  Poesía
584 1 6

Не ми разказвай как да те обичам.

Не искам да съм вярна и покорна!

Аз вярвам в птицата, която ме научи

как се лети, когато си свободна.

Във клетката крилете закърняват,

светът се свива до едни решетки,

а в моя свят вратите се отварят.

Не спирам, за да гледам в чужди клетки!

 

Недей ми казвай как да те обичам,

защото кажеш ли, ще бъде наказание.

На никого не искам да се вричам.

Сега лети! ... И друг път сме го правили.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венус Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...