Не ми разказвай как да те обичам.
Не искам да съм вярна и покорна!
Аз вярвам в птицата, която ме научи
как се лети, когато си свободна.
Във клетката крилете закърняват,
светът се свива до едни решетки,
а в моя свят вратите се отварят.
Не спирам, за да гледам в чужди клетки!
Недей ми казвай как да те обичам,
защото кажеш ли, ще бъде наказание.
На никого не искам да се вричам.
Сега лети! ... И друг път сме го правили.
© Венус All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Откровено се радвам, че това, което пиша ви харесва.