18 jun 2025, 16:45

Свободна

  Poesía
186 0 0

Вървя по хълма със цветята,

а вятърът развява ми косата.

 

Усещам ухание на живот,

и свобода под този небосвод.

 

Чувам -  птички пеят ясно,

а от толкова дървета чак ми стана тясно.

 

Тясно - но по-свободна аз не съм била;

преди се страхувах, но сега летя.

 

Не целя аз върха да достигна,

а с чиста душа до себе си да пристигна.

 

Пристигайки - ще искам да остана,

и с любов да излекувам всяка моя стара рана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Alexandra Rukova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...