18.06.2025 г., 16:45

Свободна

185 0 0

Вървя по хълма със цветята,

а вятърът развява ми косата.

 

Усещам ухание на живот,

и свобода под този небосвод.

 

Чувам -  птички пеят ясно,

а от толкова дървета чак ми стана тясно.

 

Тясно - но по-свободна аз не съм била;

преди се страхувах, но сега летя.

 

Не целя аз върха да достигна,

а с чиста душа до себе си да пристигна.

 

Пристигайки - ще искам да остана,

и с любов да излекувам всяка моя стара рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Alexandra Rukova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...