Затворени сега сме ние,

хората със мъртвите души,

а птиците на воля си танцуват танца

на техните мечти.

Дали душите ни са мъртви,

обречени ли са от грях голям?

Дали оковите греховни

ще скъсват те със своя свян?

Мълчанието пробито от обида,

сега царува в свойта тишина.

И едничката надежда ще остане

да разбие тази тишина.

В момент на самота не си самотен,

а смутен, за твоите дела,

дали си ти удовлетворен?

За размисъл минутката една,

ти дава отговор на всичко това,

но не минутка, две... а часове...

за да преосмислиш и пречистиш се... 

Време за теб... време за нея...

време за него... време за тях...

И когато птичия полет погледнеш,

ще искаш просто да бъдеш, като тях...

L. D.