27 мар. 2020 г., 23:03

Свободни

948 1 0

Затворени сега сме ние,

хората със мъртвите души,

а птиците на воля си танцуват танца

на техните мечти.

Дали душите ни са мъртви,

обречени ли са от грях голям?

Дали оковите греховни

ще скъсват те със своя свян?

Мълчанието пробито от обида,

сега царува в свойта тишина.

И едничката надежда ще остане

да разбие тази тишина.

В момент на самота не си самотен,

а смутен, за твоите дела,

дали си ти удовлетворен?

За размисъл минутката една,

ти дава отговор на всичко това,

но не минутка, две... а часове...

за да преосмислиш и пречистиш се... 

Време за теб... време за нея...

време за него... време за тях...

И когато птичия полет погледнеш,

ще искаш просто да бъдеш, като тях...

L. D.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лозена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....