27 мар. 2020 г., 23:03

Свободни

941 1 0

Затворени сега сме ние,

хората със мъртвите души,

а птиците на воля си танцуват танца

на техните мечти.

Дали душите ни са мъртви,

обречени ли са от грях голям?

Дали оковите греховни

ще скъсват те със своя свян?

Мълчанието пробито от обида,

сега царува в свойта тишина.

И едничката надежда ще остане

да разбие тази тишина.

В момент на самота не си самотен,

а смутен, за твоите дела,

дали си ти удовлетворен?

За размисъл минутката една,

ти дава отговор на всичко това,

но не минутка, две... а часове...

за да преосмислиш и пречистиш се... 

Време за теб... време за нея...

време за него... време за тях...

И когато птичия полет погледнеш,

ще искаш просто да бъдеш, като тях...

L. D.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лозена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...