cheshire_cat (Питър Хайнрих)
238 68
21 jul 2007, 23:41

Свободно Падане 

  Poesía
597 0 2

Падам свободно
под чуждите удари
и от днес спирам да вярвам
в Приказки,
особено когато
говоря със
Хора-Маски.

Падам свободно...
Тъмно...
Странно приятно...
По гръб...
Топло падам,
свободно...
Непрестанно 
и непрогледно е...

Когато се пробуждам,
границата между
Истинското и Измисленото
опитвам да открия,
в този момент все още не е твърде
късно да бъда Себе Си,
останало е на върха на дългите ми
пръсти парче от надежда, че
все още мога да вярвам в
обещания,
морски залези
и
стари часовници,
които работят, независимо колко са стари...

Но вече не мога.
Не.
Не мога да вярвам.
Уморих се.

Защото,
когато говоря,
мисля,
заспивам
и Себе Си в другите
търся,
но само ново
лице на Болката откривам,
тогава,
Плюшени Читателю,
падам свободно...

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е...понякога дори и най-скъпите ни хора ни удрят нож в гърба , но за да осъзнаем дадено нещо трябва да се уверим , че е истина..
  • Харесва ми!
Propuestas
: ??:??