Свободно Падане

Jul 21, 2007, 11:41 PM

Poetry

625 0 2

Падам свободно
под чуждите удари
и от днес спирам да вярвам
в Приказки,
особено когато
говоря със
Хора-Маски.

Падам свободно...
Тъмно...
Странно приятно...
По гръб...
Топло падам,
свободно...
Непрестанно
и непрогледно е...

Когато се пробуждам,
границата между
Истинското и Измисленото
опитвам да открия,
в този момент все още не е твърде
късно да бъда Себе Си,
останало е на върха на дългите ми
пръсти парче от надежда, че
все още мога да вярвам в
обещания,
морски залези
и
стари часовници,
които работят, независимо колко са стари...

Но вече не мога.
Не.
Не мога да вярвам.
Уморих се.

Защото,
когато говоря,
мисля,
заспивам
и Себе Си в другите
търся,
но само ново
лице на Болката откривам,
тогава,
Плюшени Читателю,
падам свободно...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pepilota (Петя Димитрова)

2007-09-25T23:05:17+03:00

Хубаво е...понякога дори и най-скъпите ни хора ни удрят нож в гърба , но за да осъзнаем дадено нещо трябва да се уверим , че е истина..
posh` (Таня Атанасова)

2007-07-22T11:00:18+03:00

Харесва ми!