29 abr 2011, 22:52

Своя орбита

  Poesía
583 0 2

 

 

       Като чета големите поети,

       отчайвам се, да си призная.

       Местата във поезията

       са заети,

       за мен ще има ли,

       не зная.

 

       Доволна бих била на малко кътче,

       отдето себе си да виждам.

       Да имам своя орбита

       и свой си път, че

       сама стиха си

       да съзиждам.

 

       Да имам своя мъничка звездица,

       която в мрака да ми свети.

       От нея огън да си вземам

       по искрица,

       да го раздам

       на всички слепи.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...