29.04.2011 г., 22:52

Своя орбита

575 0 2

 

 

       Като чета големите поети,

       отчайвам се, да си призная.

       Местата във поезията

       са заети,

       за мен ще има ли,

       не зная.

 

       Доволна бих била на малко кътче,

       отдето себе си да виждам.

       Да имам своя орбита

       и свой си път, че

       сама стиха си

       да съзиждам.

 

       Да имам своя мъничка звездица,

       която в мрака да ми свети.

       От нея огън да си вземам

       по искрица,

       да го раздам

       на всички слепи.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...