Като чета големите поети,
отчайвам се, да си призная.
Местата във поезията
са заети,
за мен ще има ли,
не зная.
Доволна бих била на малко кътче,
отдето себе си да виждам.
Да имам своя орбита
и свой си път, че
сама стиха си
да съзиждам.
Да имам своя мъничка звездица,
която в мрака да ми свети.
От нея огън да си вземам
по искрица,
да го раздам
на всички слепи.
© Славка Любенова All rights reserved.