Като чета големите поети,
отчайвам се, да си призная.
Местата във поезията
са заети,
за мен ще има ли,
не зная.
Доволна бих била на малко кътче,
отдето себе си да виждам.
Да имам своя орбита
и свой си път, че
сама стиха си
да съзиждам.
Да имам своя мъничка звездица,
която в мрака да ми свети.
От нея огън да си вземам
по искрица,
да го раздам
на всички слепи.
© Славка Любенова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
