Като чета големите поети,
отчайвам се, да си призная.
Местата във поезията
са заети,
за мен ще има ли,
не зная.
Доволна бих била на малко кътче,
отдето себе си да виждам.
Да имам своя орбита
и свой си път, че
сама стиха си
да съзиждам.
Да имам своя мъничка звездица,
която в мрака да ми свети.
От нея огън да си вземам
по искрица,
да го раздам
на всички слепи.
© Славка Любенова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
