29 ene 2016, 7:42

Свят

  Poesía
506 0 0

Можеш ли да повярваш?

Да видиш,

да вкусиш 

и ти от този хлад,

от този ад

който тлее в мен.

 

Може би би могъл

с ден,

с два,

с три

А може би не.

 

Поспри се тук

на този път,

път водещ към безпътие.

Поспри се

и почакай,

ослушай се

за камбаните,

за тарамбуките,

за сирените.

Те ще те насочат

към ливадите,

тучни и зелени.

Внимавай

за тръните,

за шипките.

 

Там ли си?

Спри се.

Не втургай се.

Ако пътя е груб,

то ливадите са хлъзгави.

 

Измори ли се?

Не спирай се,

защото в храсталаците дебнат

зверове и хищници,

змии и змейове.

 

Поглеждаш назад?

Не обръщай се.

Ако път назад има,

то ливади няма,

то поляни няма.

 

Късно е?

Смрачава се,

а ти и крачка забави.

Няма спасение,

загуби се.

Ни сирени,

ни камбани.

 

Глава на земята?

Няма нийде толкоз мека земя.

Това са нозете мой.

 

С последен стон

нещо искаш да прошепнеш?

Късно е!

Заспивай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...