29.01.2016 г., 7:42

Свят

509 0 0

Можеш ли да повярваш?

Да видиш,

да вкусиш 

и ти от този хлад,

от този ад

който тлее в мен.

 

Може би би могъл

с ден,

с два,

с три

А може би не.

 

Поспри се тук

на този път,

път водещ към безпътие.

Поспри се

и почакай,

ослушай се

за камбаните,

за тарамбуките,

за сирените.

Те ще те насочат

към ливадите,

тучни и зелени.

Внимавай

за тръните,

за шипките.

 

Там ли си?

Спри се.

Не втургай се.

Ако пътя е груб,

то ливадите са хлъзгави.

 

Измори ли се?

Не спирай се,

защото в храсталаците дебнат

зверове и хищници,

змии и змейове.

 

Поглеждаш назад?

Не обръщай се.

Ако път назад има,

то ливади няма,

то поляни няма.

 

Късно е?

Смрачава се,

а ти и крачка забави.

Няма спасение,

загуби се.

Ни сирени,

ни камбани.

 

Глава на земята?

Няма нийде толкоз мека земя.

Това са нозете мой.

 

С последен стон

нещо искаш да прошепнеш?

Късно е!

Заспивай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...