29.01.2016 г., 7:42

Свят

508 0 0

Можеш ли да повярваш?

Да видиш,

да вкусиш 

и ти от този хлад,

от този ад

който тлее в мен.

 

Може би би могъл

с ден,

с два,

с три

А може би не.

 

Поспри се тук

на този път,

път водещ към безпътие.

Поспри се

и почакай,

ослушай се

за камбаните,

за тарамбуките,

за сирените.

Те ще те насочат

към ливадите,

тучни и зелени.

Внимавай

за тръните,

за шипките.

 

Там ли си?

Спри се.

Не втургай се.

Ако пътя е груб,

то ливадите са хлъзгави.

 

Измори ли се?

Не спирай се,

защото в храсталаците дебнат

зверове и хищници,

змии и змейове.

 

Поглеждаш назад?

Не обръщай се.

Ако път назад има,

то ливади няма,

то поляни няма.

 

Късно е?

Смрачава се,

а ти и крачка забави.

Няма спасение,

загуби се.

Ни сирени,

ни камбани.

 

Глава на земята?

Няма нийде толкоз мека земя.

Това са нозете мой.

 

С последен стон

нещо искаш да прошепнеш?

Късно е!

Заспивай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....