Можеш ли да повярваш?

Да видиш,

да вкусиш 

и ти от този хлад,

от този ад

който тлее в мен.

Може би би могъл

с ден,

с два,

с три

А може би не.

Поспри се тук

на този път,

път водещ към безпътие.

Поспри се

и почакай,

ослушай се

за камбаните,

за тарамбуките,

за сирените.

Те ще те насочат

към ливадите,

тучни и зелени.

Внимавай

за тръните,

за шипките.

Там ли си?

Спри се.

Не втургай се.

Ако пътя е груб,

то ливадите са хлъзгави.

Измори ли се?

Не спирай се,

защото в храсталаците дебнат

зверове и хищници,

змии и змейове.

Поглеждаш назад?

Не обръщай се.

Ако път назад има,

то ливади няма,

то поляни няма.

Късно е?

Смрачава се,

а ти и крачка забави.

Няма спасение,

загуби се.

Ни сирени,

ни камбани.

Глава на земята?

Няма нийде толкоз мека земя.

Това са нозете мой.

С последен стон

нещо искаш да прошепнеш?

Късно е!

Заспивай!