23 oct 2008, 19:57

Свят обезумял

  Poesía » Otra
862 0 0
 

Човек объркан в свят необуздан

от мъст и глупост скован.

Сложил фалшивата си кожа

и озлобен бяга, търсещ невъзможната роля.

Един филм или вечно кълбо,

трагедия, драма и трилър в едно.

 

Човекът сам стои на кръстопът,

а срещу него старец останал без плът.

Човек е бил а на животно прилича,

Окаян, побъркал се не знае себе си как да нарича,

но върви напред - не спира

а при вида му другия тръгва да тича,

забравя дори че в нищото отива

 

В свят необуздан хора нормални няма

готови и брат си болен да оставят на прага.

Свят без виновни, но в безброй грехове,

в неспирен бяг, в омотан кръг бягаме от своите страхове.

Останали без душа без морал, като вълци единаци

сами в света на непознати...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Леонска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...