Oct 23, 2008, 7:57 PM

Свят обезумял

  Poetry » Other
868 0 0
 

Човек объркан в свят необуздан

от мъст и глупост скован.

Сложил фалшивата си кожа

и озлобен бяга, търсещ невъзможната роля.

Един филм или вечно кълбо,

трагедия, драма и трилър в едно.

 

Човекът сам стои на кръстопът,

а срещу него старец останал без плът.

Човек е бил а на животно прилича,

Окаян, побъркал се не знае себе си как да нарича,

но върви напред - не спира

а при вида му другия тръгва да тича,

забравя дори че в нищото отива

 

В свят необуздан хора нормални няма

готови и брат си болен да оставят на прага.

Свят без виновни, но в безброй грехове,

в неспирен бяг, в омотан кръг бягаме от своите страхове.

Останали без душа без морал, като вълци единаци

сами в света на непознати...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Леонска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....