Oct 23, 2008, 7:57 PM

Свят обезумял

  Poetry » Other
864 0 0
 

Човек объркан в свят необуздан

от мъст и глупост скован.

Сложил фалшивата си кожа

и озлобен бяга, търсещ невъзможната роля.

Един филм или вечно кълбо,

трагедия, драма и трилър в едно.

 

Човекът сам стои на кръстопът,

а срещу него старец останал без плът.

Човек е бил а на животно прилича,

Окаян, побъркал се не знае себе си как да нарича,

но върви напред - не спира

а при вида му другия тръгва да тича,

забравя дори че в нищото отива

 

В свят необуздан хора нормални няма

готови и брат си болен да оставят на прага.

Свят без виновни, но в безброй грехове,

в неспирен бяг, в омотан кръг бягаме от своите страхове.

Останали без душа без морал, като вълци единаци

сами в света на непознати...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Леонска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...