Oct 23, 2008, 7:57 PM

Свят обезумял 

  Poetry » Other
571 0 0
 

Човек объркан в свят необуздан

от мъст и глупост скован.

Сложил фалшивата си кожа

и озлобен бяга, търсещ невъзможната роля.

Един филм или вечно кълбо,

трагедия, драма и трилър в едно.

 

Човекът сам стои на кръстопът,

а срещу него старец останал без плът.

Човек е бил а на животно прилича,

Окаян, побъркал се не знае себе си как да нарича,

но върви напред - не спира

а при вида му другия тръгва да тича,

забравя дори че в нищото отива

 

В свят необуздан хора нормални няма

готови и брат си болен да оставят на прага.

Свят без виновни, но в безброй грехове,

в неспирен бяг, в омотан кръг бягаме от своите страхове.

Останали без душа без морал, като вълци единаци

сами в света на непознати...

© Христина Леонска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??