Oct 23, 2008, 7:57 PM

Свят обезумял

  Poetry » Other
863 0 0
 

Човек объркан в свят необуздан

от мъст и глупост скован.

Сложил фалшивата си кожа

и озлобен бяга, търсещ невъзможната роля.

Един филм или вечно кълбо,

трагедия, драма и трилър в едно.

 

Човекът сам стои на кръстопът,

а срещу него старец останал без плът.

Човек е бил а на животно прилича,

Окаян, побъркал се не знае себе си как да нарича,

но върви напред - не спира

а при вида му другия тръгва да тича,

забравя дори че в нищото отива

 

В свят необуздан хора нормални няма

готови и брат си болен да оставят на прага.

Свят без виновни, но в безброй грехове,

в неспирен бяг, в омотан кръг бягаме от своите страхове.

Останали без душа без морал, като вълци единаци

сами в света на непознати...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Леонска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...