19 abr 2014, 22:40

Свята църква

  Poesía
546 0 2

Само пътят ти е нужен тест
и със него ще градиш душата,
щом всичко е въпрос на чест,
пък болката е пак абстрактна.

Ти можеш да достигнеш връх,
дори сърцето си сега да даваш,
вече знаеш, че си шепа стръв
на хорската към тебе завист.

Днес във вярата си тъй богат,
когато всички ти разпъват кръста,
но разкъсвай на бездомни хляб
и светът ще ти е свята църква!











¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Санвали!
  • Силен стих, Васил!

    "пък болката е пак абстрактна."

    Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...