19.04.2014 г., 22:40

Свята църква

542 0 2

Само пътят ти е нужен тест
и със него ще градиш душата,
щом всичко е въпрос на чест,
пък болката е пак абстрактна.

Ти можеш да достигнеш връх,
дори сърцето си сега да даваш,
вече знаеш, че си шепа стръв
на хорската към тебе завист.

Днес във вярата си тъй богат,
когато всички ти разпъват кръста,
но разкъсвай на бездомни хляб
и светът ще ти е свята църква!











Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Санвали!
  • Силен стих, Васил!

    "пък болката е пак абстрактна."

    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....