15 oct 2015, 21:35

Святост ще отпия...

Poesía

463 0 2

Обречени във призрачни килии,
затворници на строг режим... в анфас,
объркали дуалност с литургии,
живеем мъртви, в собственото Аз.

И впрочем, вегетираме порочно,
на колене живуркаме доволно,
пак дишаме през маски реципрочно,
да бъдеме... е глупаво и долно.

Не ме е страх затвора да разбия,
не искам със лъжата да празнувам,
чрез истината, святост ще отпия,
не съм осъдена, свободна съм и струвам..

Не ме е страх... да бъда в теб щастлива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nezemna (Неземна)

Когато човек проумее, че е тук и сега за да носи свободна душа, нищо не може да го сломи, защото тогава битието не съществува!!! Преборим ли страховете си, нищо не може да ни спре за да сме щастливи!!! Тогава започваме да говорим само истината и да бъдем себе си!!! Благодаря ти Младене за коментара!!!

2015-10-16T08:57:39+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Обречени във призрачни килии,
затворници на строг режим... в анфас,
объркали дуалност с литургии,
живеем мъртви, в собственото Аз."

Формулирано убийствено точно. Всъщност това е едно ежедневие, на което са обречени затворниците-души. Останалото е плахата им надежда, понякога достигаща до истерия, че статуквото може да бъде променено.

Поздравявам те за написаното!

2015-10-15T22:13:53+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0