Святост ще отпия...

Oct 15, 2015, 9:35 PM

Poetry

308 0 2

Обречени във призрачни килии,
затворници на строг режим... в анфас,
объркали дуалност с литургии,
живеем мъртви, в собственото Аз.

И впрочем, вегетираме порочно,
на колене живуркаме доволно,
пак дишаме през маски реципрочно,
да бъдеме... е глупаво и долно.

Не ме е страх затвора да разбия,
не искам със лъжата да празнувам,
чрез истината, святост ще отпия,
не съм осъдена, свободна съм и струвам..

Не ме е страх... да бъда в теб щастлива...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nezemna (Неземна)

2015-10-16T08:57:39+03:00

Когато човек проумее, че е тук и сега за да носи свободна душа, нищо не може да го сломи, защото тогава битието не съществува!!! Преборим ли страховете си, нищо не може да ни спре за да сме щастливи!!! Тогава започваме да говорим само истината и да бъдем себе си!!! Благодаря ти Младене за коментара!!!
vega666 (Младен Мисана)

2015-10-15T22:13:53+03:00

"Обречени във призрачни килии,
затворници на строг режим... в анфас,
объркали дуалност с литургии,
живеем мъртви, в собственото Аз."

Формулирано убийствено точно. Всъщност това е едно ежедневие, на което са обречени затворниците-души. Останалото е плахата им надежда, понякога достигаща до истерия, че статуквото може да бъде променено.

Поздравявам те за написаното!